Чрез
Управата на Затвор Идризово
до Директора на
Дирекция „Изпълнение на наказанията“
Скопие

Уважаема г-жо Гаврилоска,

Многократно имах нужда да се обърна до Дирекция „Изпълнение на наказанията“, заради непоносимо мъчителните действия, които се извършват над мен в Затвор Идризово почти от деня на моето второ пристигане в затвора (2 юли 2013 г.), но се въздържах, изчаквайки резултата от решението за моето прогресиране в затворническото третиране, което би ми осигурило използването на възможността: съботно-неделна отпуска.

И макар много отдавна да изпълних всички предписани в правилника условия за да добия подобрение на третирането, Управата на затвора не желаеше да ми го даде. Сякаш им е някакво наследство от родителите – на когото искат дават, на когото не искат не дават. Не искам и да си помисля, че някой е очаквал подкуп, но няма някой, на когото да не е известно, че това е най-сигурното средство за прогресиране в затвора. Както и да е, след почти 10 месеца, откакто изпълних условията за получаването на третиране, с което ще мога да ползвам възможността за домашен отпуск (а това е една трета от цялото наказание), бях предложен за такова на конферентното заседание, проведено на 4 ноември 2014 г. и на това заседание предложението на одговорния за мен възпитател беше прието.

Само за илюстрация, към 4 ноември 2014 г., от общо 1978 дни, на колкото ми възлиза общото затворническо наказание, в затвора имах излежани 1105 дни, или почти две трети от цялостното наказание на което съм осъден (5 години и 5 месеца). Ако ми се отбие от наказанието екстрадиционният арест в Р. България, както и първия и втория затвор в Р. Македония, то във връзка с делата за които съм осъден, в затвора трябва да излежа 1452 дни. Една трета от 1452 дни е 484. До 4 ноември 2014 г., съм в затвора общо 579 дни. Следователно, според което и да е изчисление, както се предвижда от правилника за прогресиране на затворниците, както и от вътрешните правила на затвора, съм изпълнил всички условия за придобиване на третиране, с което може да ми се отпусне възможноста за домашен отпуск. Ако тук допълня, че имах приложени и всички документи (удостоверения от съдилищата в Скопие, Битоля и Велес, че против мене не се водят други судебни дела, както и удостоверение за обединение на наказанията), ако допълня, че съм имал подръжката на възпитателя, одговорен за мене, тогава не е чудно, че на конферентното заседание за решаването на моето третиране съм получил препоръката за подобряване на третирането.

Но, както е известно, нито едно решение в затвора не е валидно ако не го подпише Директорът. Едва на 18 ноември 2014 г., бях информиран, че Директорът не е пожелал да подпише протокола от споменатото конферентно заседание и при това без никакво обяснение. След като бях информиран от добре запознати претставители на Управата на затвора, че, всъщност, отказът на Директора да подпише решението за моето напредване в третирането не е негова инициатива, нито пък своеволие, но за това е получил нареждане от кабинета на Министър-председателя, нямах дори желание да поискам среща с него – какво ли би ми казал сиромашкият? От месец февруари 2014 г., той не е одобрил нито едно еднократно посещение по мое искане. На два пъти отправях писмена молба до него, но не получих отговор, а това значи, че ми е отказано. Сигурно е, че съм единственият затворник в затвор Идризово, който не може да има посещения, но и това не е от Директора. Докато не му забраниха от кабинета на Министър-председателя, през 2013 г. той ми разреши две посещения. Ако и да се знае, че единствените, които имат позволение да ме посещават един път месечно са само моята майка и сестра ми, а майка ми е вече на 76 години, Господ да и ги умножи, и не може често да пътува, тогава не е чудно, че през цялата 2014 г. съм имал само две посещения.

Не ми е известно да съществува друг затворник с по-големи ограничения от мене в затвор Идризово. Сякаш цялата система е организирана така, че да ми затрудни още повече затворническите дни. Тук не говоря за мизерните условия за настаняване (33 лица в една стая, само с една тоалетна, лоша храна и хигиена, затворът не дава дори нито чиния и лъжица на затворниците, а и това трябва да си го донесеш от къщи). Тези условия, ще каже някой, са мизерни, но са таквива за всички затворници. Но, не вярвам, че някой е бил по унижаван и малтретиран от персонала на затвора, отколкото съм аз. Мисля, че ако съществуваше възможността затворниците да бъдат бити, както това се е правело в затвор Идризово до преди десетина години, сигурно щях да бъда всекидневно на стълба за бичуване, без оглед на това, че съм „най-мирният затворник“, според думите на възпитателя, който внесе предложението за моето прогресиране в третирането.

Да не бъда погрешно разбран. Както вече написах по-горе, за всичко това, което ми се случва в затвора не мога безрезервно да обвинявам Директора на затвора, нито пък Директора на Дирекция „Изпълнение на наказанията“. Какво да правят те, когато в тази наша държава законовите разпоредби могат да бъдат изменяни с телефонно обаждане от „Високата порта“.

Затова и това мое писмо до Дирекция „Изпълнение на наказанията“ не е озаглавено нито Молба, нито Жалба, нито дори Искане. Това е само един акт, за да не се забрави днешния ден. Да не се забрави, че Архиепископът Йован е верен наследник на неговите предшественици, които дори с цената на живота не са се отказали от вярата, от Църквата и нейното единство. Да не се забрави и това, че властите в Р. Македония прилагаха различни принуди за да убедят Архиепископ Йован да се откаже от възстановеното единство на Црквата и да се върне в разколническата МПЦ. Но, да не се забрави и това, което е очевидно, че ще се случи, заради неговата последователност, която властите тълкуват като негово непослушание – това е неговата ликвидация, за която е очевидно, че вече съществува заговор, а това е най-лесно за осъществяване тъкмо в затвора.

Ето, затова пиша това писмо. Ако е последно, да се знае заради кого е последно, но и да се знае: „А това го правя заради Евангелието, за да бъда участник в неговите блага“, както казва Апостолът (1Кор. 9:23). Ако пък не е последно, да подсеща не само мене, но и верните в Христа през какво трябваше да се премине, заради свидетелството на единството на Църквата.

С почит,

Архиепископ Охридски и Митрополит Скопски Йован
Затворник с рег. № 8603
1 декември 2014 г.
Затвор Идризово-Скопие